Всеки тахан свършва с буркана, но далеч не започва с него. История му се заражда под открито небе, в някоя бадемова гора или пък на поле със сусам, но след това го чака път, докато се озове под капачката във вида, в който го познаваш и обичаш – плътен, кремообразен и засищащ. Но както при всяко истинско пътуване, и тук не само крайната цел е важна, но и какво се случва междувременно по трасето. Защото, ако се пропусне някоя спирка или се хване грешен завой, резултатът просто не е същият.

Спирка 1

Пътуването винаги има начална точка. За тахана това е моментът, в който се избира суровината. Независимо дали е сусам, слънчоглед, лешник, бадем или кашу –  ядката трябва да е в топ форма. Няма смисъл да се тръгва на път с излишен багаж. Затова селекцията е безкомпромисна – на борда се взимат само най-добрите.

Спирка 2

Става малко напечено, защото ядките преминават през термична обработка. Умерената топлина събужда заспалите натурални масла и отключва аромата, който е бил скрит дълбоко вътре, за сметка на излишната влага, която се изпарява.

Спирка 3

След разгорещяването на страстите, ядките се отправят към каменната мелница. Време е за тотален релакс. Бавното и методично стриване без допълнително нагряване превръща хрупкавата ядка в кремообразна паста с кадифена текстура.

Спирка 4

Ето че таханът е на финалната права – поточната линия за буркани го очаква. На тази спирка, както и на всяка от предишните, не се допускат неканени пътници. Тук няма място за захар, хидрогенирани мазнини и всевъзможни „Е-та“.

Крайната дестинация – достигната

Таханът е готов. Капачката е щракнала. Сега остава само някой да освободи духа на пълноценната храна от буркана.